1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10  >>
      Принтирай

Добрите новини

15 Юли 2017
 

 
   Добрите новини
 
 Разказах последните новости около сдружението на една жена, която също в своя град се опитва да помага на наркозависими да променят посоката на живота си. Тя ме посъветва- напиши ги, макар и анонимно, нека знаят родителите, че има такива случаи.
 Така че, да ви разкажа. Знам, че сте жадни да чуете, че има изход от бездната, наречена наркотици. Може би в момента живеете в свят, в който няма светлина, няма празници, няма спокойствие, няма сън. Всеки един миг ви е изпълнен със страх. Когато гледате телевизия или четете сайтове, срещате думата "наркоман", натоварена с най- голямото отвращение и ...отписване от обществото. Нека ви разкажа, че изход има. И то да го подкрепя с факти дори само от хората, на които сдружение "Майки срещу дрогата" е помагало през годините. Наричаме ги " нашите деца", макар че те вече имат свои деца или ги очакват...но, едно по едно. Ще е анонимно, защото темата е деликатна. Вие ще разберете. Зад всяко анонимно име стои реален човек, а зад него стои неговото семейство.
 
 История 1: Те са младо семейство с три деца. И едно се гледа трудно, когато си на свободен наем. Най- големият батко е на 6, средният е на около 3, а малката принцеса- на осем месеца. Най- големият ходи на тренировки, там го чака мама с количката, средният е на разходка с татко си, малката е в количката пред спортната зала. Всяка вечер са в парка, на детската площадка. Децата са весели, умни, двамата батковци се радват на бебето, което пък им отвръща с усмивки. Дотук нищо извънредно, освен ако не се плашиш от много деца. После идва датата, на която се плаща свободния наем, таксата за детската градина на двете момчета, памперсите на бебето ,храната...И въпреки това те не се дават, а продължават да са щастливи. И двамата родители са наркозависими. Или са били, макар и обществената стигма да отрича тоя факт. Годините, в които животът им е бил устремно пързаляне надолу, са минало. И двамата са прекарали няколко години в комуни на Рето в Испания, интересното е, че са били в един и същ град, но се запознават едва, когато се връщат тук. Парите, които събират на сватбата, организирана от все още подплашените им семейства, влагат в машина за почистване на килими. Не се плашат от работа. Тя завърши висше образование, след като се върна. Испанският език, който научи там, свърши работа. Него не го познавам от времето, преди да влезе в комуна, но мога да предполагам. Нея, обаче, познавам и знам колко трудно беше всичко. Как я бях отписала. Не ги отписвайте, може да ви изненадат.
 
История 2: Той беше единственият, който дойде в сдружението с думите :"Искам да спра. Помогнете ми. Изпратете ме някъде". Впрочем те бяха двама зад тия думи, но другият повече не го видяхме. Този, обаче, отиде, където го насочихме- в случая в Психиатричната болница в Раднево. Едно лечение, второ, после остана на работа като санитар. В момента е в Англия, работи в дом за възрастни хора като болногледач. Похвали се, че от 18 000 болногледачи на Острова по някакъв вътрешен рейтинг е на 18-то място. И друго сподели наскоро- чака бебе. Оженил се е за англичанка, тя му е мениджър, чакат бебе през зимата.
 
История 3: Миналото лято той беше голямата тема. Ученик, на амфетамини и дизайнерски дроги, с психотичен епизод. По наш съвет родителите действаха радикално, той попадна в Психодиспансера в Пловдив. Сложиха му диагноза " шизофрения", а ние успокоявахме плачещата на глас майка, че може би не е това. Може би е от наркотиците. В един момент и той постъпи в Раднево, изкара там лятото, продължи си образованието, завърши го, оня ден баща му се похвали, че е приет първо желание в столичен университет. " Съвсем друг човек е", каза младият баща.
 
История 4: Радвам им се, когато пускат снимки във Фейсбук с наследника. Едно хубаво едро момченце. Над него усмихнати двамата родители. Бащата е от " нашите деца". От друг град, сложен случай, хем казва, че иска да спре, хем не спира. И той мина през Раднево. Оттам пътят му го заведе в чужбина, запозна се с българка там, влюбиха се...оттук нататък историята е ясна. Бебето расте, вече е смешно хубаво момченце, а родителите отзад не спират да се усмихват. Едва ли им е лесно, но продължават. 
 
История 5: Когато той най-сетне се реши да отиде на лечение, едва ли е предполагал, че този път ще го отведе в съвсем друга посока. Но е факт. След престой в терапевтичната общност, той се утвърди, върна се там като член на екипа, запозна се с психоложка, ожениха се, чакат бебе...Звучи като приказка, но е факт. И това се случва. 
 
Мога още много да разказвам. И нови, и по-стари истории. Не вярвайте, когато ви кажат, че детето ви е "отписано". Има изход. Бъдете силни, бъдете търпеливи и вярвайте в добрия изход. Него го има.
 
 
 
Добави Коментари