<<  2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12  >>
      Принтирай

Безадресност, която убива

13 Юли 2014
 

Решението на здравния министър да закрие Националния център по наркомании и да го размие в една тежка бюрократична структура с неясни отговорности е изненада за всеки, който си мисли, че държавата прави нещо за наркозависимите и техните семейства. Така обикновено мислят хората, които нямат нищо общо с проблема и наивно вярват, че след като едно такова обществено зло съществува в подобен мащаб- а мащабът си го бива, смея да уверя- то има и противодействие.

За другите, които са запознати и с особеностите на наркозависимите пациенти, и с подмяната на реални идеи и работа с имитация чрез комисии и папки, идеята не е чак толкова революционна.

Най- добрият начин да избягаш от отговорност е да въведеш безадресност. Точно това е на път да стане, ако Националният център по наркомании бъде закрит. Посланието на държавата към пострадалите става съвсем „ оправяйте се сами”. То и досега беше в този дух, но никой не го каза чак толкова категорично.

Сдружение „Майки срещу дрогата” от десет години оказва подкрепа на семействата на наркозависими. В самото начало на дейността му към него се обърна българка от Холандия, която се тревожеше за 15 годишната си дъщеря. Съветът от сдружението беше- не знаем как е в Холандия, но със сигурност има структури, които да помогнат. Намерете телефон и се обадете. В следващото си писмо жената написа, че е намерила телефон, обадила се и на помощ в няколко месеца са се притекли цели 19 специалисти.

В Гърция здравните осигуровки на родителите са достатъчно основание, за да влезе детето им в програма, която включва групова работа, престой в психотерапевтична общност в продължение на година, престой в защитено жилище и непрекъсната работа през цялото това време със семейството.

 Белгийски експерт скоро каза, че ситуацията с наркотиците в България има една голяма особеност, която я отличава от всички останали страни в Европа. Родителите. Тук те са основният фактор, от който зависи дали наркозависимият ще се мотивира да се лекува, ще намери лечение, лечението ще се финансира, а после ще се търсят пътища за рехабилитация. С една дума- освен планината от знания и психологически техники, с които всеки родител трябва да разполага, той трябва да има и неограничено количество средства, за да издържи една битка в продължителност понякога и на десетилетие.

Другаде, каза белгийският експерт, не е така.

Лечението на наркомании у нас се развива на принципа на естествения отбор. Има скъпо платени програми, които държавата до оня ден подпомагаше, макар и символично, и които не са достъпни за всеки. Има от време навреме начинания на ентусиасти, заредени с голяма доза лична отдаденост, които рано или късно угасват заради абсолютното безразличие на държавата спрямо усилията им. Има и една добре развита мрежа от частни метадонови програми и няколко държавни, които на практика просто превърнаха хероиновите наркомани в метадонови, с частичен успех тук таме сред малка група пациенти.

Просто всички, които се занимават с това и не се ръководят от печалбата, а искрено искат да променят ситуацията, са поставени пред огромното изпитание да се борят не само с коварната природа на наркозависимостта, а и да преодоляват пречките, която държавата им поставя. Рано или късно загиват.

Кой всъщност ще спасява децата? Има ли някаква мрежа изобщо, в която засегнатите хора попадат? И ако има, не са ли дупките в нея прекалено големи?

Ситуацията на пазара на наркотици  се променя, оттам се променят и нуждите . Хероинът отдавна отстъпи първенството, но остави след себе си около 30 000 души, които имат нужда от лечение. Метадонът върши работа до време и то, ако се прави както трябва. На много места това не е така. Така че нужда от лечение на лечението – какъв парадокс- има и тя става все по-забележима. Синтетичните дроги в момента са масови, а там лечението не е същото, както при опиатите. Популярните комуни тук не помагат твърде, не са подходящи. Тук възниква нужда от друг тип лечение, за което, обаче дори не се говори. Поставете се на мястото на родители, чийто син- десетокласник- вече е гонил с нож баба си в къщи, категорично отказва да ходи на училище, макар и довчера да е бил отличник, чува гласове и в главата му някой му диктува какво да прави. Общо взето това е типичната картинка на последиците от амфетамини, метамфетамини и дизайнерски дроги, на които само името им е дизайнерско- никой не знае какво точно причиняват в дълъг срок, но и за сравнително кратък могат да превърнат детето ви в агресивен луд. Зачестяват и последиците от злоупотреба с марихуана. Каквото и да говорят защитниците на меката дрога, тя вреди. Това се вижда с просто око. А държавата може да закрива националния център по наркомании, но допусна децата в гимназиална възраст в момента масово да са убедени, че марихуаната им помага. Ако някой не вярва, нека иде в което и да е училище и да опита да им каже, че това не е така. На мястото, оставено свободно от държавата, прекрасно виреят всевъзможни субкултурни послания, чиято мотивация да не се търси по-далеч от трупането на пари. Това е положението. Положението е тежко, изисква много сериозни мерки, защото безадресността и безразличието сътвориха и досега планини от трудности за хората, които се борят с наркотиците и улесниха до разгул стремежа на други да натрупат пари за сметка на нещастието на стотици хиляди семейства. Положението изисква да се започне от самото начало и да се поставят основите на нещо действащо. Това ще рече- система от мерки- превенция, лечение, консултации, рехабилитация. Нещо сериозно и устойчиво, което да не се влияе от политическа конюнктура, защото устойчивостта е фактор номер едно тук. Не може при всяка смяна на здравен министър- а си спомняте времето, когато за няколко месеца се изредиха трима- четирима, да закъсват доставките на метадон примерно. Това причини страхотни сривове в метадоновите програми. Това може да струва живот. В Полша безплатни терапевтични програми има във всеки голям град и те се финансират от процент от акциза на алкохола и цигарите. У нас през 2006 бе прието 1% от акциза за алкохол да отива за превенция и лечение на зависимости. Никой не е видял и стотинка от този един процент до ден днешен. Решението на Народното събрание все още си е валидно и нито един министър до сега не го приложи. Вместо това бюджетът за превенция на една местна структура за година е 30 000 лева. С тези пари обикновено се прави един концерт и две-три обучения на деца и …парите свършват.

   Закриването на националния център по наркомании би могло да е начало на промяна  за добро. Само че не е така. Идеята е той да бъде размит в друга служба, където специалистите са още по- малко. В тази сфера липсата на опит може да бъде фатална. Както и цялата материя може да има фатален край. Тя вече има фатален край за мнозина. Не е ясно какво може да провокира държавата най- сетне да погледне проблема в лицето и да си каже- нещо трябва да се направи. Тя просто абдикира. В момента в България няма дори действаща Стратегия за борба с наркотиците. Нищо няма. През дупките на мрежата изпадаха и досега много хора, а сме на път да видим прибирането на мрежата изобщо.

  Пука ли ни изобщо за децата на България….

 
 
 
Добави Коментари