<<  2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12  >>
      Принтирай

ПИСМО ДО РОДИТЕЛИТЕ ОТ ЗАВИСИМОТО ДЕТЕ

03 Август 2014
 

/ Код на мисленето на зависимия. Текстът е предмет на работа в психотерапевтични групи на родители/

 

1.       Не се поддавайте на моите провокации и не ми давайте пари с каквито и добри намерения да се обосновавам. Нали и вие, и аз знаем как ще ги похарча.

2.       Не ме глезете и не се поддавайте нито на шантажа ми, нито на заплахите ми. Така аз проверявам границите на допустимото поведение и степента на вашата „сляпа” любов и издръжливост.

3.       Не се опитвайте постоянно да променяте „правилата на играта” в семейството в зависимост от стадия на употреба на наркотици. Това ме лишава от възможност да се приспособя към тях, позволява ми да се усъмня в тяхната стабилност и ме подтиква да търся нови „вратички”.

4.       Не се опитвайте да живеете моя живот. Вие имате достатъчно свои цели, грижи и интереси. Не се поддавайте на постоянните ми провокации, които ви принуждават да се занимавате само с мен и моите проблеми.

5.       Не се страхувайте от моята абстиненция, от лошото ми физическо самочувствие и депресия. Колкото по-емоционално реагиране вие, колкото по- дълбоко ми съчувствате и се страхувате, толкова повече шансове ми давате „да избягам в болестта”. Това е един от начините да спечеля вашето внимание и да ви въвлека в съзависимост.

6.       Не ми вярвайте, когато искам да ви убедя, че още съм „ малък”. Обърнете внимание, че аз правя само това тогава, когато ми е изгодно. Във всички останали ситуации аз съм напълно голям и самостоятелен. Просто по такъв начин аз искам да избягам от отговорността за наркотиците и да я прехвърля на вас.

7.       Не се опитвайте да решите вместо мен проблемите, възникващи в моите отношения с околните и свързани с наркотиците. Не е важно с кого се опитвам да ви свържа- с дилъри, с „колеги” по игла, със своите, вече бивши „нормални” приятели, с нашите общи близки или далечни роднини. Откажете се от приемане на собствени решения. Дайте ми да разбера, че АЗ съм създал проблема и пак АЗ трябва да го реша.

8.       Не оправдавайте моето поведение във всички конфликтни ситуации чрез моята болест. Това ме приучава към всепозволеност на принципа :” Какво можеш да искаш от един наркоман?”. Именно тази позиция ми е много удобна и изгодна.

9.       Не изпълнявайте вместо мен онези домашни, учебни и служебни задължения, които аз мога да изпълня и сам, но избягвам, оправдавайки се с болестта и лошото си самочувствие.

10.   Не се стремете през цялото време да ми поставяте „оценки на поведението”. Нали тези отрицателни оценки, които съм събрал с наркотиците, ще опитам да компенсирам с „примерно” изпълнение на вашите изисквания и изкупването на собствената вина в периодите на просветление. Аз изпълнявам вашите желания и преставам да се вслушвам в своите. Вместо опит да проанализирам целия спектър от мисли и чувства, на мен ми остава само едно- чувство за вина. И аз отново искам да избягам.

11.   Не искайте от мен обяснения защо употребявам наркотици. Рядко мога да открия истинските причини, затова ги подменям с най- обикновени външни поводи, в които винаги е виновен някой друг. Колкото повече настоявате да обсъждате това, толкова по-често аз свиквам да лъжа не само вас, а и себе си.

12.   Не ме подозирайте непрекъснато и не проверявайте всяка моя стъпка и всяка моя дума. Това е много унизително. Първо, вие още един път доказвате, че аз не съм достоен за вашето доверие и никога няма да мога да си го върна. Второ, опасявайке се от поредната семейна сцена, аз ще бъда принуден да лъжа и да се измъквам даже тогава, когато в нищо не съм се провинил пред вас.

13.   Не ме заплашвайте със всички смъртни наказания, не ми обещавайте това, което никога няма да можете да изпълните по отношение на мен. Аз ви познавам не от една година. Вашето мъжество да извършите постъпки и действия, вместо само да говорите, е много по- убедително, отколкото поредната словесна атака.

14.   Във всяка, дори най- неприятна ситуация, се дръжте достойно. Наркотиците може да останат в миналото, а уважението към вас трябва да се запази завинаги.

15.   Не ми четете конско за вредата от наркотиците. Знаме последствията от употребата им не по-зле от вас. Освен това, това е тема, в която аз се ориентирам по-свободно, а и съм виждал повече със собствените си очи, а не от статии и брошури.

16.   Не крийте от мен информация, колкото и неприятна и плашеща да е тя, за наркотиците. Главното е тя да е убедителна и професионална, а не да се отнася към сферата на измислиците. Не съм против „ информационната война”.

17.   Не се опитвайте да разкрасявате или да премълчавате сведения за моето здраве, дори ако става дума за хепатит и СПИН. Това е информация, с която все едно трябва да се изправя очи в очи. Не мога да ви се доверявам, ако я получа от странични хора.

18.   Никога не казвайте „ На твоите години…”. На вас това ви се струва положителен пример, а за мен е пряк намек за моята несъстоятелност и директно заявление, че за нищо не ставам. Впрочем във вашето време е имало много съблазни, но е нямало наркотици.

19.   Не ми обещавайте награди и подаръци за отказа от наркотици, не се опитвайте да ме подкупите. Този проблем не може да става база за пазарлък. Аз умея да се пазаря не по-зле от вас и ще направя всичко възможно, за да получа и едното, и другото. Защо да се отказвам от още едно удоволствие, което ти идва само в ръцете.

20.   Не приемайте чак толкова присърце моето нахалство, нападките и изблиците ми на агресия спрямо вас. Много ме боли и не мога да страдам сам. Искам и вие да почувствате това, което чувствам аз.

21.   Не ми отказвайте правото на грешки и сривове. Сам ще извлека своите поуки от тях. Това не е повод да ме лишавате от надежди за бъдещето.

22.   Не ме защитавайте от последствията на собствените ми грешки и сривове. Наркотиците бяха МОЙ избор и за неговите последици трябва да отговарям сам.

23.   Не ме застраховайте от неоправдан риск и опасни експерименти. Безразсъдството и усещането за собственото всемогъщество са характерни за всеки подрастващ. Все едно няма  да успеете да контролирате ситуацията.

24.   Не ми отказвайте правото да опитам да се откажа самостоятелно, без медицинска помощ. Искам още един път да проверя сам себе си. Просто ме уведомете, че имам право само на един опит.

25.   Не водете с мен душеспасителни разговори, когато съм надрусан, тогава не ви слушам. Изберете по- подходящ момент.

26.   Не крийте от важните роднини и познати, че съм наркоман. Колкото и болно и срамно да ви е, трябва да ги уведомите честно, защото това означава, че сте готови да се борите, а освен това можете да спасите техните деца и внуци.

27.   Не обсъждайте моята зависимост с чужди хора в мое присъствие, ако това, разбира се, не е лекар. Не виждам в това никакъв смисъл, освен стремеж да ме унизите.

28.   Не търсете в мен само недостатъци, опитайте се да видите и някакви достойнства. Ако съм съгласен да се лекувам, поддържайте ме и ми помогнете да намеря подходящ лекар.

29.   Не се опитвайте да намерите „ виновника” и да изяснявате отношенията си с втория ми родител в опит да си отговорите на въпроса „Кой е виновен?” Вашите кавги само ще засилят чувството за нестабилност. Струва ми се, че въпросът „Какво да се прави?” е по-актуален и носи сплотяване, а не раздор.

30.   Не сочете за пример здравия ми брат или сестра, не сравнявайте нашите успехи и постижения. Завистта поражда омраза, а не любов.

31.   Не се опитвайте насила да въвличате брат ми или сестра ми в моите проблеми. Не ги упреквайте в благополучие и безсърдечност. Те имат правото на свой живот и на своята част внимание и любов.

32.   Не ме манипулирайте чрез моята приятелка/ приятел. Това е сферата на МОЯ личен живот , която не ви принадлежи. Постарайте са да ме убедите да му/й  разкажа за моята болест.

33.   Не скривайте от мен своите чувства и реакции. Споделете с  мен своето тегло и болка, не ги крийте. Вашето доверие само ще ми даде чувство за зрелост и отговорност.

34.   Не се предавайте и не вдигайте ръце. Трябва да съм убеден, че виждате изход и знаете какви конкретни стъпки трябва да се предприемат. Вашата неувереност ме лишава от надежди за оздравяване и прави всички мои стъпки да се измъкна безсмислени.

35.   Не се отказвайте от мен. Още много пъти ще имам нужда от вашата помощ, подкрепа и оптимизъм в процеса на лечението.

 
 
 
Добави Коментари