<<  2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12  >>
      Принтирай

Преборилият дрогата Мирослав: Бог ме спаси, но приятелят ми се обеси

03 Ноември 2014
 

Хероинът те дарява с абсолютна свобода и смърт

Мирослав Киров не приема определението бивш наркоман. "Няма бивш наркоман, има нов човек”, подхваща своята изповед 38-годишният пловдивчанин. Видът му с нищо не показва, че през последните 15 години е минал през най-тежката борба - за живота си.

"Не само да оцелееш от зависимостта на наркотиците, но и да се запазиш физически, психически и душевно - това не можеш да постигнеш сам, ако не ти помогне Бог, знам го от опит”, казва Мирослав.

 Лицето му излъчва здраве и спокойствие, говори интелигентно.  Съгласява се да сподели преживения ад и жестоката битка със зависимостта от дрогата с надежда да помогне на децата, които се изкушават да тръгнат по същия път, и на тези, които са поели вече по него - пътя, от който той едва успя да се спаси. 

След повече от 10 години престой в центровете за помощ на зависими към "Рето-Надежда” в страната и в Испания Мирослав е решил да започне своя живот отначало, тъй като  вече е напълно здрав, уверен и свободен. Само преди 3 седмици той напусна окончателно и по свое желание центъра в село Войводиново,  където се е възстановявал.  

Мирослав е само на 12 години, когато започва  да се напива. В 7-и клас вече взима хапчета - диазепам и други подобни успокоителни и медикаменти, предизвикващи халюцинации. През следващата година спира да ходи и на училище. "Имах приятели, но приятелството ни се крепеше на това да се забавляваме и да правим глупости - от свободия вършехме каквото си поискаме. Родителите ми нямаха власт над мен, така се случи. Те никога не са ме лишавали от каквото и да било, нищо не ми липсваше, бях обичан и от двамата, но на мен все ми се искаше да бъда различен, нещо не ми достигаше”, разказва той. 

След 8-и клас тийнейджърът заминава да учи в сержантското железопътно училище в Горна Оряховица. В 3-ти курс опитва за първи път марихуана, но му се вижда слаба и остава на алкохол и хапчета. "На мен дрогата ми харесваше много, защото се пренасяш в друга реалност, караше ме да се чувствам свободен. Сега разбирам и това чувство на егоизъм при наркоманите - да избягаш от живота, да си спокоен, да ти е добре, да не те докосват нещата. 

През това време нито родителите му, нито дори сестра му знаят пред каква пропаст стои той. Когато е на 16 години, майка му си отива от този свят. Това му се отразява зле, защото точно в този миг изпитва най-голяма нужда от нея за нещата, които се случват в живота му и не разбира. След завършването на средното си образование не прави и опит да кандидатства някъде висше. Без никакъв интерес към нещо друго, той изгубва окончателно всякаква цел в живота, а и не я търси. 

След завръщането в родния си град младежът изкарва курсове за барман и сервитьор и започва работа. После постъпва в Строителни войски като сержант, а след 5 години излиза оттам като старши сержант. Точно през този период, когато е на 20 години, минава на  хероин - отначало го смърка, но не му харесва  и започва да се инжектира. Тогава все още средствата му стигат. Харчи на ден дори по 200-300 лева.

"Големият шамар идва, когато в един момент останеш на нула. Все си мислиш, че ще се оправят нещата, но животът те завърта в една въртележка надолу и потъваш до безкрай. Парите не стигат. Започваш да изнасяш от вкъщи вещи и да продаваш. Следват разправии с родители, полиция... Докато един ден се окажеш в  апартамент без нищо - с 4 голи стени и 2 матрака от боклука, които си взел да спиш върху тях”, казва Мирослав. Той продължава да се дрогира 8 години само с хероин. През това време здравето му рухва. 

"Със сигурност дрогата на никой не е дала нищо добро, това съм го изпитал в моя живот, видял съм го и в живота на хора около мен - хора, които не са вече живи. С двете момчета, които започнахме да се друсахме - единият не знам как е още жив, прави няколко опита да се лекува, другия го намериха на едно дърво обесен край стадион "Ботев”. Други мои познати също умряха - мои съученици - момчета, момичета”, проблясва горест в очите му. 

В един невероятен момент обаче идва нов живот за Мирослав и всичко се променя. Баща му вече знае за проблема на сина си и един ден в стремежа си да му помогне му носи брошура за християнския център за помощ на зависими към Сдружение "Рето-Надежда” в пловдивското село Войводиново. Отначало Мирослав е скептичен, но решава да пробва. Заминава за Испания, където има също такъв център на Рето. В тези центрове постъпването е безплатно и доброволно, а процесът на рехабилитация се извършва в режим на интернат. 

В испанския център престоява само 3 месеца и се връща в Пловдив отново към стария си начин на живот. След 1 година прави нов опит - този път в Рето - Бургас. Там живее 3 години, като през това време му помагат момчетата от центъра. И там става чудото, повратният момент в живота му. За този миг той разказва с благоговение: "Мина година, откакто бях влязъл в центъра. Тъкмо смятах да си тръгна, бях се примирил, че ще умра. Точно в този миг Бог ми се откри. Разбрах, че Той иска аз да живея, иска да ми помогне и да ме обърне към Себе Си. Разбрах, че има Бог. Изведнъж се смъкна пелена пред очите ми и видях, че за много неща, за които съм обвинявал Господ и всички около мен, не съм бил прав. Всичките ми мисли и намерения да се върна и да продължавам да се убивам и накрая да умра изведнъж  изчезнаха. Нямаше го вече този бунт, роптаенето, недоволството. Сега се моля и чета Библията всеки ден.  Така се родих отново, живея втори живот", признава Мирослав. 

Реставраторът на мебели

От 10 години Мирослав не е вкусвал алкохол, цигари или наркотици. Пие само кола и кафе. Тези дни напусна центъра във Войводиново и сега си е вкъщи - почива си и се адаптира. Чувства се здравословно и душевно добре. Близките и познатите му не знаят още как да се държат с него, но са добронамерени. Не се страхува, уверен е, че ще намери работа. Желанието му е с това, с което ще се занимава, по някакъв начин да е полезен на Бога. Мирослав говори испански език, научен в центровете за помощ на зависими. Харесва му да реставрира мебели - да им дава нов живот, а майсторството в този занаят е усвоил от центъра във Войводиново. 
На завръщането му вкъщи най-много се радва баща му. Двамата започват повече да се сближават и разбират.

Измамна утеха

След години разбираш, че не е виновен този, който ти е предложил дрогата, който те е "зарибил”, а си си виновен самият ти, който си го потърсил - с начина, по който живееш, с незачитане на съветите на родителите си, с неуважението към никого и егоизма си. Искам да кажа на всички деца: първо, да слушат родителите си, защото то е за тяхно добро. И другото е, че дрогата не е помогнала на никого и на никого не е дала утеха, категоричен е Мирослав. И добавя: "Причините за посягане към алкохола и дрогата са винаги много и сложни, но една от основните е семейството. Нека родителите да знаят - да не чакат да се случи проблемът, че тогава да обърнат внимание на децата си. Да познават децата си и да са до тях, да им говорят, да ги спечелят като приятели и да им бъдат добър пример. Защото ако родителите казват само какво може и какво не може, децата си правят каквото си поискат.

 
 
 
Добави Коментари