1 | 2 | 3  >>
      Принтирай

Боря се за приятеля си, боря се и за себе си

23 Януари 2008
 

Боря се за приятеля си, боря се и за себе си

Zdravei,Veselina.

Az ti pisah predi vreme no ne sum sigurna,che me pomni6.Piq SUBSTITOL ot godina i dva meseca,ve4e sum na 100miligrama dnevno.Moqt priqtel,su6to e zavisim.Vuprosut mi e ...Az se borq za sebe si,no toi produljava stariqt na4in na jivot,borq se i za nego dori poveche otkolkoto za men samata.Predi dve sedmici toi mina na metadon,no mislq che zloupotrebqva i s nego.

Vupreki,che sum se zbluskala sama s tozi problem i se mucha da imam sili za dvamata,ve4e se chuvstvam otchaqna i ne znam kak da mu pomagam veche.Kazva che ima jelanie da se opravi no s ni6to ne go dokazva.Kak mi se iska da moga da mu povliqq.ako moje6 pomogni mi sus suvet.

Blagodarq che ima na koi da pi6a i da izleq du6ata si,radvam se che vi ima!
S OBICH D...!!!!!!!!

Здравей, Д. ! Радвам се, че ми се доверяваш. На конкретния ти въпрос - иска се време, за да се закачи човек както трябва на метадонова програма, казвали са ми, че няколко месеца искат. Къде се е записал приятелят ти? Ако нещата се правят както трябва, има някакъв шанс поне да успокои топката, това го виждам тук. Но ако е от уличния метадон, забрави, наистина няма да му стига.

С тоя субститол, мила, едва ли ще се излекуваш.Лекарите просто злоупотребяват. Да погледнем на нещата в голи факти - това е морфин,  по-чист от уличния хероин, иначе на същата основа вещество. Навремето хероинът е измислен като лекарство срещу морфин. Погледни логически- как ще излекуваш хероина с морфин...Забиват те на по-дълбоко. От него по- трудно се излиза. Мога да ти кажа аз какво бих направила на твое място, защото си момиче. И защото виждам една искра в теб.

Бих седнала насаме някъде, бих извадила белия лист, бих го разделила на две и бих написала какво ми е взела и какво ми е дала дрогата.

 Това е простичка хватка, препоръчвана от психолозите. Но понякога трябва човек да го напише черно на бяло, за да повярва на очите си. В един момент, мисля си, би ми дошло до гуша да се подчинявам на капризите на наркотика, който иска от мен всичко, на което съм държала и което дори не бих могла да си представя, че ще убия със собствени ръце - приятелите, семейството, амбициите, мечтите за бъдещето.

 Ще си дам сметката, предполагам, че всичките ми мечти се изчерпват с днешния ден, в който трябва да задоволя някак глада на това нещо вътре в мен, което ме изяжда. Ще го намразя. Ще намразя и себе си. Ще намразя и приятеля си, който има роля в моя Не- живот. Ще поискам да накажа всички, които мразя. И може би, мисля си, ще взема радикално решение - да се махна оттам, да отида на място, където няма да има наркотици, където може и да ми е трудно, но аз заслужавам да ми е трудно. И ще се чувствам по- добре, ако ми е трудно. Няма и да мисля за бъдещето, то ще се мержелее някъде неизвестно, ще мисля за всичко черно, което съм погълнала и ще искам да го изхвърля от себе си. Ще взема решение и ще го изпълня. сама ще го взема.

Има такива места, където могат да ми помогнат. Ще отида там и ще бъда по- ниска от тревата, защото подчинението на такива места ще ми гарантира свободата навън. И защото съм достатъчно разумна, за да го разбера. Не знам ти как мислиш, но въртенето в един омагьосан кръг никога не носи нищо. Тръгваш от нищото и стигаш до нищото, а то, нищото, става все по- твърдо. Е, в един момент става достатъчно твърдо, за да стъпиш на него и да скочиш - високо над оградата. Помисли. Аз самата минах през различни периоди в отношението си към зависимите - до скоро бях твърдо убедена, че заслужават съжаление и помощ, защото са болни. Не че няма нещо вярно в това, но вече си мисля и че това е техният избор - да бъдат инфантилни, незрели, паразити, егоисти. В крайна сметка те не само се самоубиват, а убиват покрай себе си и толкова много хора.

Пиша ти честно това, което мисля, защото виждам в тебе една искра. Не я оставяй да бъде погребана в чернотата. пиша ти честно и защото само от 1 януари насам само в Пловдив погребахме три момичета от свръхдози. Двете от тях бяха на 19 и 20 години и ги намериха мъртви в някакви мърляви тоалетни на заведения. Това ли искаш?

 Помисли! Ако решиш да скочиш, ще ти помогна. Само го реши. В тази история всеки спасява себе си, но един, потеглил нагоре, обикновено повлича и още някой. може и така да помогнеш на приятеля си, ако го обичаш. С личен пример. Съжалявам, че изобщо си се набъркала във всичко това. Но свършеното - свършено, сега твоят избор е дали да продължаваш надолу или да скочиш, колкото и да е трудно, през оградата. Пиши ми! Веселина Божилова

 

 
 
 
Добави Коментари