<<  4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14  >>
      Принтирай

Преживяно и осмислено: Съзависимост

08 Април 2008
 

Преживяно и осмислено: Съзависимост

Наркоманията въвлича в един вид водовъртеж, който влече към дъното не само наркомана, но и цялото му семейство. Хората, които са най-близки на зависимия, не остават бездейни. Те се опитват да го спрат  и това е нормален  човешки рефлекс. Опитът да се възпре здравия човек от деструктивни действия  дава в нормалния свят предвидими ефекти. Проблемът е в това, че светът на наркомана не е нормален свят. Това е свят двойно „замътен”: първо, реакцията му на наркотици не е нормална, защото той е пристрастен към тях. Второ, този свят е фалшифициран чрез всеобхващащата система на илюзиите и отричането, която с висока стена го отделя  от реалното измерение на събитията.Това особено трябва да се подчертае в контекста на променения съвременен свят, в който най-бодливите илюзии са господстващата власт на парите и в глобализацията - лесните контакти. Лесните и бързи контакти с приятели   с девалвирани човешки ценности, които изповядват философията на лесния живот и бързо постигнатото удоволствие.
  Именно затова убеждаването, опитите за уговорки относно бъдещето, посочването на фактите и конкретната аргументация на натрупания многовековен човешкия опит, нямат приложение в този свят. Възпирайки наркомана от вземане на наркотици, аргументирайки, дискутирайки, поддавайки се на неговите обяснения и фантазии, ние започваме да кръжим заедно с него по една орбита, център на която са наркотиците или живот с властващите съвременни илюзии -пари и подобни приятелства.
 Като кръжим по орбитата със „своя” зависим, ние ставаме уязвими на неговата обсесия, започваме да съсредоточаваме живота си около него и ставаме зависими от него. Мислим непрекъснато  няма ли той да се надруса днес, дали няма да направи срив или рецидив, ако е спрял за известно време, какво ние да направим, за да не го извърши, как да се държим, ако дойде в такова състояние или как да не стигне до него.
 Без да забележим, животът ни е престанал да бъде зависим от нас. Станал е зависим от наркотиците и от зависимия и ние попадаме в пълния с унижения, страдание и хаос капан на съзависимостта. Живеейки в този капан, на всяка цена се опитваме да опазим зависимия от последиците на неговото поведение- лъжем, за да го прикрием, не даваме не само да се говори лошо за него, но и да се мисли така, обгрижваме го, разбираме го и го оневиняваме, засвидетелстваме непрекъснато своята обич и подкрепа. Преставаме да обръщаме внимание на собствените си чувства и нужди, пред външния свят твърдо се правим, че всичко е наред. А така всеки ден му показваме модел  за подражание на живот без отговорност към себе си. При все това сме бесни, чувстваме се подценени и използвани. И въпреки това сме готови да направим всичко, само и само да не бъдем отхвърлени от него,близкия ни човек.И не разбираме,че той вече не е същият човек и няма друга нужда от нас,освен да получава.Какво да получава- всичко,което успее да вземе- парите ни, подслона ни, но и душата ни…изпълнена със страх за него.
     Съзависимостта е свързана с позицията на разрешение. Кръжейки със зависимия в болния  му свят на илюзиите- пари, пари, пари и лесни приятели- обикновено социопати с криминогенно мислене, търсещи живот по ръба, ние деформираме начина на нашето мислене- то се просмуква с отричане, с обвинения срещу другите, с оправдания. Възможната позиция на разрешение ни се вижда в нездравото самоотричане и  освобождаването на някого от отговорността за собствения му живот, във вземането на този живот в нашите ръце.
 Ние ту осъждаме, ту избавяме „нашия” зависим, възпираме го, мислим вместо него, планираме и вземаме вместо него жизнени решения. Но нашето разрешение, приемането на свръхотговорността са благоприятни за консервация на цялото положение и следователно за по-нататъшното му задържане на едно и също място. Точно по този начин съзависимите близки помагат на наркомана да продължи.
              Ключът към промяна на разрешителната позиция може да бъде  само”твърдата любов”.Тя се появява само когато се разбере, че тук става въпрос за борба на живот и смърт. Живот или смърт за всички в този капан- трета алтернатива няма. Само такава любов е единствената  спасителна за него и се основава само на такова отношение към зависимия, че самият той да понесе последиците от зависимостта си.
 Ако се е надрусал и не е отишъл на работа, нека сам да се изправи пред последиците - може би, ако един път го уволнят, ще започне да се замисля сериозно над своя живот. Ако своеволничи и направи рецидив, създайте твърди условия за поставянето му в абсолютна самостоятелност и не подавайте първи ръка. Ако направи заеми- нека сам да ги върне. Най-важното е да се изтръгнем от водовъртежа на съзависимостта и да градим собствения си живот, в който няма място за отговорността за поведението на зависимия и за опазването му от страданието, което е резултат от неговата зависимост и своеволие.
 Така ще му дадем пример как всеки трябва да изпълва живота си с любов, грижа и отговорност към себе си. Но и яснотата, че  обич има само между отговорни и  човешки същества. Можем да му помагаме със съвети и подкрепа, само ако той „чува” и следва съветите ни. Промяната на психиката му, обаче, почти не допуска възможността да се разрушават илюзиите му със съвети на здраво мислене. Подкрепяйте само опитите му, ако има такива, да стъпи на здрава почва.Те обикновено са плахи, но не забравяйте, че се появяват само ако не подкрепяте илюзиите му. Характерът му е дълбочинно променен и търси бързи резултати. А и по принцип една от причините да стане зависим е характеровата му особеност-инфантилност и неовладяема спонтантост да взима само спонтанни решения, да си позволява всичко, което му харесваы без да мисли за последиците и да не уважава бавния и разумен път на развитие. Той придизвиква живота, защото  инфантилността му се е задълбочила чрез зависимостта, и не иска да научи законите му, един от които е- всяко добро нещо става бавно, понякога много бавно и  много внимателно. В природата му е това да не му харесва и затова опитът от живота на другите е неинтересна зона за него. Тогава най-добрият учител за него остава самият живот!
 Ако го обичате- не се намесвайте! Изключете го, ако се налага, напълно от своя живот, не му го подарявайте! Защото вашият пример на саморазрушение ще го учи как той също може да „подари”  своя живот без да го цени. И нека животът, който той си направи, да бъде негов учител! Той самият ще създаде собствения си ад, ако не научи  законите на човешкото благоразумие! Нека стигне дъното му, ако това му харесва! И да вземе собствените си решения как да продължи. Дори сам да отговори на основния въпрос- ще живее ли или ще умира от намереното кратко удоволствие само за себе си. И ако ще живее-как! Но не му подлагайте гърба си, защото той ще се качи, но с философията на скорпиона-че такава е природата му…
     Съзависимостта не помага на зависимия,а му създава нов капан. Само вие можете да му дадете единственото за него лекарство- цялата отговорност за собствения му живот. Докато не поеме тази отговорност, докато не се появи човешки разум с разумни мисъл,чувства и действия за утрешния ден-не можете да му  помогнете.
    Появи ли се разум, признаците са много ясно очертани- той започва да се учи от чуждия опит, вслушва се в съвети, проявява благоразумие, не търси бързи рузултати и успява да овладява непремерената си спонтаност, прави всичко по силите си във всички ситуации и резултатите идват сами, споделя открито и страховете си, и мечтите си, бавно и постепенно излиза от капсулирането на илюзорния си свят, започва да се доверява и това обогатява социалния му опит и социалните му роли. Постепенно се заражда основният смисъл- в какво мога да бъда най-добър, за да бъда полезен за себе си и за света и как мога да го постигна с разумни действия.
 Започва да разбира,че рисковите ситуации са  особено опасни за него и премерено ги избягва, като не се самозалъгва и не се срамува да иска помощ. В опознаването на съвременните капани – властта на парите и девалвираните човешки ценности, които особено за неговия характер са били унищожителни, започва израстването му. Израстването му в отговорен, почтен, самостоятелен индивид му позволява да се впише в човешки общности, първата от които е собственото му семейство, отказало се дълго преди това  да живее в съзависимост.

 

 
 
 
Добави Коментари