1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10  >>
      Принтирай

Защо съсипвате хората, които ви обичат?

20 Септември 2011
 

Защо съсипвате хората, които ви обичат?

Попаднах случайно на този сайт. Не знам дали някой ще прочете това, което ще напиша, но поне един да го прочете, все ще е нещо. Направих си труда да прочета някои от историите. Стана ми мъчно. Едно такова тежко чувство на безизходица, на топка заседнала в гърлото. Мъчно ми е не за наркоманите, а за всички хора, които са около тях и за които агонията е двойно по-голяма.

Докато четях историите, в мен се появи и чувство на омраза към наркоманите, че карат майките си да изплакват кървави сълзи в отчаяните си опити да помогнат всячески на децата си.Тези майки и бащи, чийто живот се разпада пред очите им.

Ей, наркомани, не ви ли дожалява за хората, които са ви създали? Вие съвест нямате ли? Воля нямате ли? Какви толкова големи и нерешими проблеми имате, че търсите решение в наркотиците? А вие знаете ли, че по света има стотици хиляди болни, гладни и нещастни хора, които имат много по-големи проблеми от вашите, но въпреки това те не търсят утеха в наркотици?

Защо превръщате и вашите родители в развалини? Защо ги карате да плачат и да се самообвиняват заради вас?

 Воля му е майката. Воля и вяра!

 Мен се опита да ме повлече най-добрата ми приятелка. Амфетамин ми даде в една тоалетна в механата, в която бяхме седнали в петък вечер. Бях на 17. Хареса ми много. Дивяхме после цяла нощ в дискотеката.

След тази вечер имаше още стотици други дни и нощи, в които бяхме в амфетаминово опияниение. Друсахме се, пиехме и бяхме винаги на гребена на купона. В един момент осъзнавах, че някой моменти ми се губят. Губеха ми се часове. Обаче ми харесваше и продължавах.

 Една вечер бяхме на дискотека в Несебър.Този път взехме розова амфета. И пак цяла вечер друсане, алкохол и свалки. На сутринта тръгнах да се прибирам към Бургас с автобуса. Тогава се случи.

За първи път почувствах, че ще умра. Сърцебиене....сърцето ми направо щеше да изхвръкне. Безпричинна паника. Параноя. По челото ми започна да се стича пот. Уплаших се наистина сериозно. Започнах да се чудя какво по дяволите сме шмъркали цяла нощ.
Прибрах се вкъщи. Седнах до майка ми. Тя ме поогледа. Постепенно очите и се насълзиха. Потекоха на тънки струйки сълзите, които аз бях предизвикала.Сви ми се сърцето. Явно се бе досетила какво се случва. Сълзите и думите и никога няма да забравя:Знаеш какъв труден живот живеем от няколко години. Приятелки сме с теб. Ще те изслушам и винаги ще ти помогна за каквото и да е. Само искам да спреш с това, с което си се захванала. Тръгнала си по грешния път. Върни се, докато е време.

 Гледката ми късаше сърцето. Майка ми плачеше заради мен.Тази силна жена, която винаги се е справяла сама в живота и е давала всичко за мен,сега плачеше заради мен. Все едно, че някой ме беше зашлевил в лицето. Коя съм аз, че да карам тази изстрадала жена да страда още повече? Нямах право да я въвличам в това. Нямах право да тровя живота си и по този начин да тровя и нейния с тези амфетаминови лайна!

 Минаха 3 години оттогава и съм горда, че спрях на време. Горда съм, че спестих на себе си и на майка ми още една тежка борба в този и без това тежък живот!

 Хора,имайте воля! Погледнете майките си, бащите си, близките си и помислете дали заслужават да плащат такава висока цена, заради това, че вие не сте имали воля да спрете навреме.

Помислете дали спринцовките, хапчетата и другите боклуци са ви по-скъпи от семейството! Направете всичко възможно да им помогнете с каквото можете и да се отърсите от дрогата преди да е станало късно!

Бъдете силни! Черпете сила от семейството,от вярата,от Бог,от малките радости в живота!

Помогнете си сами,за да могат да ви помогнат и другите! Успех!

 
 
 
Добави Коментари