1 | 2  >>
      Принтирай

За да си щастлив, трябва ти верен приятел

20 Февруари 2012
 

Скъпи Стефчо,

Как си? Как върви лечението ти, справяш ли се? Знам, че ти е много трудно, но аз вярвам в теб и ти пращам цялата си положителна енергия.


Изминаха 14 дни, откакто те видях за последен път, а вече изглеждат като цяла вечност. Липсва ми особената загадъчност в очите ти, която не откривам в ничии други. Всъщност последните дни бе заменена с непозната за мен апатия, но се надявам това да се промени.
 

Бих се радвала да ми отговориш, въпреки, че не го направи на последните ми две писма.


Е, аз съм добре. Напоследък нямам много свободно време, защото се готвя за изпити. Вчера случайно срещнах майка ти – забелязах, че значително е отслабнала, но важното е, че духът й е жив и силно вярва в теб. Колкото и да не ти се вярва, доста хора усещат липсата ти.
 

А ти срещна ли някой, с когото да можеш да поговориш? Споделената мъка е наполовина мъка. Знам, че може би си изгубил надежда за себе си, но искам да ти кажа, че само ти можеш да оправиш живота си – само не се поддавай на изкушението. Сигурна съм, че ще успееш и ще покажеш на всички, най – вече на себе си, каква силна воля имаш.
Помниш ли времената, в които двамата просто излизахме на разходка в парка и разхождахме кучетата? Бягахме под пръскачките, бутахме се в тревата и се състезавахме кой ще стане по – бързо. Изглежда далечно, забравено, просто мираж... Но го имаше и знам, че дори и пораснали, отново можем да върнем усмивките на лицата си.
 

За да си щастлив не е нужен алкохол, цигара или хероин, Трябва ти само верен приятел.
Сега си спомни за всички нас – хората, които те чакаме, за да запълниш празнината в сърцата ни.

Обичам те! 

 
 
 
Добави Коментари