1 | 2  >>
      Принтирай

Здрасти, Капитане !

17 Февруари 2012
 

Снощи попаднах на твои скорошни снимки.Стоя пред тях и се чудя ти ли си това.Питам се къде са веселите пламъчета в красивите ти очи,топлата ти усмивка ,която,колкото и ядосана или тъжна да бях,ме разведряваше и успокояваше. Но … стига съм се питала. Сега искам да застана до теб и да питам теб …

Помниш ли колко добри приятели бяхме – аз,ти и Гецата?Помниш ли как правехме планове за бягство от детската градина?Или тъпите шеги,които Гецата пускаше,а ние се споглеждахме и се засмивахме само за да не му стане криво.Помниш ли как бързахме да се приберем от училище,за да се учим да стреляме с прашка?А там си разказвахме как е минал денят ни.Спомняш ли си как мечтаехме : аз – да стана полицайка,Гецата – известен футболист,Лилито – талантлива певица и един ден всички да се съберем на круиз с парахода,чийто капитан си ти ! И така ти остана прякорът…

Искам да те попитам – ще ни предадеш ли?  Ще предадеш ли нашите мечти?

Сещаш ли се какво ми каза,когато плаках и страдах след първото си любовно разочарование?Колко много сила вля ти у мен като ми каза,че животът е по-силен от всичко и в него оцеляват само истинските неща,че тях трябва да търсим.

Сега е мой ред да ти припомня това.Да те помоля да се върнеш при нас,при истинските неща,при мечтите ни…
Не е трудно,само трябва да го искаш и да повярваш в себе си,както ние вярвахме и продължаваме да вярваме в теб.
Е,Капитане,нали няма да се провали нашият круиз?Нали ти ще си на руля на онзи хубав кораб? Хайде да го наречем “Завръщане” …

С много обич,вяра и надежда !!!
 

Н.

 
 
 
Добави Коментари