1 | 2  >>
      Принтирай

Скъпа моя приятелко

17 Февруари 2012
 

Как си ? Продължи ли живота си така , както искаше ? Не сме се чували от месеци, не сме излизали . Това на ме учудва.

    Бяхме деца, пораствахме заедно . Казвахме си : "Завинаги заедно" . Колко наивно звучат тези думи сега . Обичах те, вярвах ти, доверявах ти се, седем години .

Седем години, в които бяхме по-близки от сестри , понякога по-отдалечени от врагове , но винаги заедно . Точно както си бяхме обещали . Карахме се , не си говорехме със седмици . Сдобрявахме се и сякаш с това решавахме всички проблеми , които може да имаме . Все пак продължавахме да спазваме обещанието .

   Сега ли ? Сега всичко е различно . Сякаш ни делят километри, въпреки че живеем на една улица . Седемте години изтекоха неусетно . Пораснахме . Всяка продължи по пътя, който сама беше избрала . Продължавахме да сме близки .
Ти ми разказваше за новото ти училище, както и аз за моето. Доверието между нас не бе изчезнало. Отначало всяка разказваше за новите хора в живота и, новата социална среда.

Един ден ми сподели : "Опитах трева , страхотно е ! ". Не ти отговорих нищо . След месец - амфетамини . След два - екстази. Не исках да те слушам, а ти ми се усмихна както преди.

 "Не съм наркоманка , мога да спра , когато искам". Първото нещо , за което не ти повярвах . Не знаех какво да правя . Бях объркана и раздвоена . Дали да го споделя с родителите ти , или да не предавам доверието ти . Не можех да продължавам да слушам историите  за новите ти приятели , с които опитваш нова дрога всеки ден . 

   Отдръпнах се от теб , а ти така и не разбра защо . Спряхме да излизаме , спряхме да си говорим , спряхме да си споделяме . Нарушихме обещанието . Ти смяташе , че вината е в мен - не го отрекох .

   Разбрах , че си била на  крачка от смъртта. Свръх доза с алкохол - каква комбинация само. Въпреки това продължаваше с дрогата , продължаваш и сега . Семейството ти няма представа за това , а новите ти приятели те окуражават . Аз не опитах да те спра , нито да продължа пътя си заедно с теб .

   След всички тези години ти пиша това писмо . Дори не знам защо . Не смятам да те поучавам , нито да те критикувам . Просто изпитах нужда да ти разкажа твоята история , през моите очи . Ако искаш продължи пътя си , който ще те отведе към болката , мъката и самотата . Аз няма да се опитам да те спра . Тъжно , но истина . Не че не ми пука за теб ... Просто се чувствам безсилна .

P.S : Липсваш ми , липсва ми приятелството ни . Надявам се , че някога , някъде , ще можем да изживеем един от старите моменти , изпълнени с радост , заедно . Завинаги заедно .

 
 
 
Добави Коментари