1 | 2  >>
      Принтирай

Здравей, Алекс!

20 Февруари 2012
 


               Вчера разбрах, че са те преместили в друга клиника и състоянието ти  постепенно се подобрява. Михаела и Николай ми казаха, че са ти писали, но не си отговорил. Знам,че може и аз да не получа писмо от теб, но не ме интересува – решила съм да ти пиша. Надявам се, че си добре и нямаш проблеми. Съжалявам, че не съм ти писала до сега, но едва събрах сили за първия ред от това писмо. Аз съм добре или поне се старая да бъда. Първият срок свърши,  имаш поздрави от сестра ми. Но няма да хабя редовете с празни приказки.

 И най-слънчевите дни без теб са мрачни и времето сякаш се влачи смъртно ранено през сивата пустош в душата ми. Липсваш ми много. Целта на писмото ми не е да те натъжавам, напротив. Искам само да знаеш, че времето и растоянието не могат да ни разделят, и ако си загубил вяра в себе си, аз вярвам в теб! На всеки се случва да тръгне по грешен път . Не те виня. Дори те разбирам и знам, че това е труден период. Ако някой ден си нещастен и се чувстваш безполезен и нищожен, просто си спомни как се запознахме и кое ни събра. Помниш ли? Защото аз помня сякаш беше вчера. Аз бях твоята муза, а ти беше моята. И още си.

 Ти ме вдъхнови да започна да пиша, а аз теб- да започнеш да рисуваш. Пазя всичките ти картини и драсканиците по малките листчета от тетрадки. Просто искам ти да не се отказваш от себе си , както аз не се отказвам от теб. Има още какво да дадеш на този свят. Още не е късно. С теб съм, обичам те и това няма да се промени. Независимо дали ще ми отговориш или не. В теб е моята надежда. 

 
 
 
Добави Коментари